В Пазарджишко: Паша няма, добитъкът - по къщите
През последните години има взрив в използването на мери и пасища. Главната причина за това е субсидирането от стратегиите на Фонд „ Земеделие “. Наша инспекция обаче сподели че раздаването на тези земи в Пазарджишко се взема решение без необикновен надзор за това дали в действителност са нужни.
Първоначално утвърждение дават Общинските служби по земеделие по местоположение на парцелите, а най-после преписката се завършва в Областната работа по земеделие. Иска се и второ експертно мнение от чиновници на Фонда.
Контролът обаче е главно по документи - дали схемите са вярно избрани, дали има всички подписи и така нататък Правят се и така наречен кръстосани инспекции, само че и те се базират на това дали има декларирани животни. Това е в ресора на Техническия инспекторат към фонда и на място няма информация за резултат от осъществен надзор.
Подпомагането е по размер 214 - „ Агроекология “, от ПРСР. Полагащите се площи се дават на така наречен „ животинска единица “. Зад този административен термин стои формула за приравняване броя на животните. Кон над 6-месечна възраст, бивол или говедо на над 2 години се считат за една животинска единица и така нататък
По принцип правилото е пасищата и ливадите да се разпределят сред заявителите с регистрирани животновъдни обекти в съответната община. Останалите свободни площи се отдават посредством търг на стопани, поемащи уговорката да ги поддържат в положително положение. От Фонд „ Земеделие “ не водят статистика какъв брой са мерите и пасищата, които подкрепят, не се знае и какъв брой са субсидираните площи.
Ние в равнината нямаме пасища, споделя Румен Георгиев, един от крупните животновъди в Пазарджишко. Във фермата му в село Драгор се отглеждат 120-130 животни - крави, бици и телета. Целогодишно са на ясла. Георгиев изброява няколко села, в които няма обособени мери за стартиране на добитъка - Ивайло, Юнаците, Драгор. Всички земи са раздадени и се обработват от земеделци, а за скотовъдите не е помислено. Проблемът виси от години и нееднократно е обсъждан. Не е елементарно и дотация за пасбище да се вземе, постоянно дават запустели земи, а при инспекциите желаят да са в идеално положение. Хвърлят се доста сили и средства, с цел да се облагородят, не съм сигурен, че си коства, добавя Георгиев.
Панагюрското село Оборище също е измежду местата с много животновъди и с недостиг на пасища, изяснява кметът Милко Ангелов. И там скотовъдите очевидно са се отказали да се борят - в кметството няма публично подадени тъжби. Стига се до парадокса стадата да се отглеждат по къщите, тъй като няма къде другаде. Така селото изцяло заслужава името си Оборище. Пътищата в покрайнините пък са превърнати в торища. От дефицита на мери идва и различен проблем - пакостите от животни в аграрни ниви.
Ощетените постоянно звънят на полицията, само че оттова не всеки път реагират на такива сигнали. В съдилищата има десетки каузи за нанесени по този метод вреди.
13-и сме в Европа по брой нечифтоокопитни
България е на 13-о място в Европа по брой на нечифтокопитни животни - коне, магарета и кръстоски сред тях. След нас са Гърция и Унгария, където по традиция се отглеждат еднокопитни. Броят на следените коне съвсем при всички породи се е нараснал през 2017 година, демонстрират данните на Изпълнителната организация по селекция и репродукция на животните.
Каракачанските коне, които се употребяват необятно в селското стопанство, са с максимален брой под селекционен надзор - 5362 броя. Те се числят към локалните или така наречен автохтонни породи, които са застрашени от изгубване.
Друга порода, при която се следи нарастване на броя, е Българския тежковозен кон - 2778 броя. В страната с изключение на нашите български породи Дунавски кон, Източнобългарски кон, Плевенски кон, се отглеждат и коне от чистокръвните породи Чистокръвна британска и Арабска порода. От интродуцираните породи у нас се отглеждат Хановерска, Вестфалска, Зенгерш, Холщайнер, BWP. Развъждат се коне и от породите Хафлингер, Арабска Шагия.
Субсидията: 336 лева за kаракачански кон + пасбище
В момента се отпускат пари за развъждането на 5 породи коне, сред които и каракачанските. Субсидии се дават за към 5000 каракачански коня, по 143 евро на животно, само че дружно с това притежателите взeмат с приоритет и пасища, за които получават по 50 лева на декар. Това значи, че фермер със 100 животни, който е успял да наеме 2000 дка пасища, получава годишно към 130 000 лв..
Каракачанският кон е най-запазената порода от всички локални примитивни коне. Това се дължи на консервативните животновъдни обичаи на каракачаните - гръцкоговореща етническа общественост, живееща главно в планината Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България. Каракачанските коне днес са рядка порода, чиито представители се срещат в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Използват се за пренасяне на дървен материал върху товарни седла от гората до селищата. Те са невероятно силни и издръжливи, употребяват се и за езда. Характерен за тях е буйният темперамент, огромна продуктивност и привързаността към стопанина. Честа процедура е конете да не се подковават.
От 2009 година лиценз за селекционна работа с породата има Асоциация за редки местниавтохтонни породи в България.
Първоначално утвърждение дават Общинските служби по земеделие по местоположение на парцелите, а най-после преписката се завършва в Областната работа по земеделие. Иска се и второ експертно мнение от чиновници на Фонда.
Контролът обаче е главно по документи - дали схемите са вярно избрани, дали има всички подписи и така нататък Правят се и така наречен кръстосани инспекции, само че и те се базират на това дали има декларирани животни. Това е в ресора на Техническия инспекторат към фонда и на място няма информация за резултат от осъществен надзор.
Подпомагането е по размер 214 - „ Агроекология “, от ПРСР. Полагащите се площи се дават на така наречен „ животинска единица “. Зад този административен термин стои формула за приравняване броя на животните. Кон над 6-месечна възраст, бивол или говедо на над 2 години се считат за една животинска единица и така нататък
По принцип правилото е пасищата и ливадите да се разпределят сред заявителите с регистрирани животновъдни обекти в съответната община. Останалите свободни площи се отдават посредством търг на стопани, поемащи уговорката да ги поддържат в положително положение. От Фонд „ Земеделие “ не водят статистика какъв брой са мерите и пасищата, които подкрепят, не се знае и какъв брой са субсидираните площи.
Ние в равнината нямаме пасища, споделя Румен Георгиев, един от крупните животновъди в Пазарджишко. Във фермата му в село Драгор се отглеждат 120-130 животни - крави, бици и телета. Целогодишно са на ясла. Георгиев изброява няколко села, в които няма обособени мери за стартиране на добитъка - Ивайло, Юнаците, Драгор. Всички земи са раздадени и се обработват от земеделци, а за скотовъдите не е помислено. Проблемът виси от години и нееднократно е обсъждан. Не е елементарно и дотация за пасбище да се вземе, постоянно дават запустели земи, а при инспекциите желаят да са в идеално положение. Хвърлят се доста сили и средства, с цел да се облагородят, не съм сигурен, че си коства, добавя Георгиев.
Панагюрското село Оборище също е измежду местата с много животновъди и с недостиг на пасища, изяснява кметът Милко Ангелов. И там скотовъдите очевидно са се отказали да се борят - в кметството няма публично подадени тъжби. Стига се до парадокса стадата да се отглеждат по къщите, тъй като няма къде другаде. Така селото изцяло заслужава името си Оборище. Пътищата в покрайнините пък са превърнати в торища. От дефицита на мери идва и различен проблем - пакостите от животни в аграрни ниви.
Ощетените постоянно звънят на полицията, само че оттова не всеки път реагират на такива сигнали. В съдилищата има десетки каузи за нанесени по този метод вреди.
13-и сме в Европа по брой нечифтоокопитни
България е на 13-о място в Европа по брой на нечифтокопитни животни - коне, магарета и кръстоски сред тях. След нас са Гърция и Унгария, където по традиция се отглеждат еднокопитни. Броят на следените коне съвсем при всички породи се е нараснал през 2017 година, демонстрират данните на Изпълнителната организация по селекция и репродукция на животните.
Каракачанските коне, които се употребяват необятно в селското стопанство, са с максимален брой под селекционен надзор - 5362 броя. Те се числят към локалните или така наречен автохтонни породи, които са застрашени от изгубване.
Друга порода, при която се следи нарастване на броя, е Българския тежковозен кон - 2778 броя. В страната с изключение на нашите български породи Дунавски кон, Източнобългарски кон, Плевенски кон, се отглеждат и коне от чистокръвните породи Чистокръвна британска и Арабска порода. От интродуцираните породи у нас се отглеждат Хановерска, Вестфалска, Зенгерш, Холщайнер, BWP. Развъждат се коне и от породите Хафлингер, Арабска Шагия.
Субсидията: 336 лева за kаракачански кон + пасбище
В момента се отпускат пари за развъждането на 5 породи коне, сред които и каракачанските. Субсидии се дават за към 5000 каракачански коня, по 143 евро на животно, само че дружно с това притежателите взeмат с приоритет и пасища, за които получават по 50 лева на декар. Това значи, че фермер със 100 животни, който е успял да наеме 2000 дка пасища, получава годишно към 130 000 лв..
Каракачанският кон е най-запазената порода от всички локални примитивни коне. Това се дължи на консервативните животновъдни обичаи на каракачаните - гръцкоговореща етническа общественост, живееща главно в планината Пинд в Гърция и Източна Стара планина в България. Каракачанските коне днес са рядка порода, чиито представители се срещат в Родопите, Рила, Пирин и Стара планина. Използват се за пренасяне на дървен материал върху товарни седла от гората до селищата. Те са невероятно силни и издръжливи, употребяват се и за езда. Характерен за тях е буйният темперамент, огромна продуктивност и привързаността към стопанина. Честа процедура е конете да не се подковават.
От 2009 година лиценз за селекционна работа с породата има Асоциация за редки местниавтохтонни породи в България.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ